На палатка

Аз - Силвето, бях на палатка през няколкото почивни дни, които се събраха. Отидох за два дни на язовир Доспат. За съжаление, не се видяхме миналата седмица, надявам се, че тази ще се съберем :). И за съжаление, кучките не си падат много по палатките. Сигурна съм, че с тях щеше да е мнооооого по-забавно, но... какво да се прави.
Тръгнахме в петък по обяд от София с моя прекрасен приятел. Малко позаобиколихме през Благоевград - Гоце Делчев и от там все нагоре към Доспат. Нямам думи да опиша красотата, която видях. Едни зелени зелени поляни, ама страшно зелено. Тук-там беше разкопано - отглеждат картофи. Навсякъде горички, предимно иглолистни. Страхотен контраст се получаваше между тъмните дървета и светлите поляни. Лично за мен беше много интересно и, че във всяко населено място, дори да го няма на картата, има джамия. Ако не броим софийската, досега не бях виждала джамия. И винаги бях много подържани. Ужасно им завидях на мюсюлманите за това.
След дългото пътуване пристигнахме в Доспат (първата снимка). Там също си имаха джамия и строяха втора. Ако не се лъжа, втората ще бъде със стъклено минаре.

Това е джамията в Доспат.
Не се задържахме дълго в града. Тръгнахме към град Сърница, който се намира от другата страна на язовира. Обаче и до там не стигнахме :). Някъде по пътя свихме в ляво и опънахме палатката. Намерихме си много хубаво местенце - равничко и с прекрасна гледка към язовира. Започна малко да вали, но докато опънахме палатаката и спря. Добре че не валеше по време на престоя ни там. Малко след като се настанихме, слънцето залезе. Това беше невероятен зазлез, толкова красиво.
На тази снимка не се вижда, обаче имаше и много крави. Едни такива мили същастве, на които маи им бяхме много интересни. Като ни гледаха с големите тъжни очи сякаш казваха: "Какви сте вие? Не приличате много на нас. Дано да се позабавляваме заедно". И точно така стана.
Малко се разходихме около палатката, да поразгледаме. След това вечеряхме. Играхме малко карти, защото няма какво да се прави там, когато се стъмни. Пък и сезона е такъв, че не беше топличко. Трябва да се похваля, че аз бих :). Пихме много хубаво домашно вино. Жалко, че не го снимах - имаше нежероятен цвят, и на вкус си го биваше хихиих. И такааааа.... стана време за спинкане. Е, в София трудно мога да си легна по това време, но в планината е друго. Най-късно към 23:00 си тръгнахме, обаче аз не можех да заспя. Падам си по страшните филми и съм гледала ужаааасно много такива, в които туристите си лягат в планината и да не ви казвам какво им се случва :), пък и нали съм си страхливка. А кравите - изключително безстрашни - разхождат се около палатката и изобщо не им пука, че има хора в нея. Шумолят си и си ме плашат. И така, с един нож в ръка се мъчих да заспя, докато накрая успях.
Обаче... сутринта ме буди странен шум. Имаше някой до палатката и шумоляха найлоновите торбички, в които бяхме оставили храна. Аз ставам и с ужас в очите (обаче не издавам никакъв звук) бутам приятеля ми, който спи като бебе. Стана той развика се, за да уплаши кравите, а на мен сигурно ми побеля половината коса. Оказа се, че една кравичка искала да опита от хубавия ни мек хляб. Нарекохме нашата "съседка" Венетка - като героинята (биволица) от филма "От нищо нещо". После много се смяхме на тази случка. А Венетка изобщо не се страхуваше, срамуваше или притесняваше от нас. Аз, разбира се, трябваше да се снимам с нея. Кога друг път ще имам тази възможност. И ето ни двете с Венетка. Аз пак съм застанала откъм слънцето и не се виждам, ама нищо :).
След като така ни се вдигна адреналина и аз абсолютно не можех да заспя, хапнахме и решихме д атръгнем към Сърница. Първо не искахме да ходим по асфалтирания път, но до язовира беше много влажно и трябваше само в краката да си гледаме. Затова си повървяхме по асфалтирания. И изобщо не съжаляваме. Природата е изумителна.
Много хубави полянки и, разбира се, крави. Язовира също е много красив. Толкова е чист, а водата е почти кристална, повечето от боклуците бяха просто клони. И самите полянки бяха доста чисти. Рядко се срещаха места, където туристи са палили огън и са си зарязали бутилки от бира или сокче или пък сметанка за кафе, или пък ваучер на мтел за 5 лева (много ме впечатлиха последните две :)). Намираха се и други туристи ентусиасти, но те бяха с каравани. Общо взето май ние си бяхме единствените луди да ходим на палатка по това време на годината.
Ето и една снимчица на язовира.
Когато стигнахме до Сърница, се поразходихме малко там, пазарувахме - храна :), и обратно към "дома". А по пътя (и в двете посоки) си говорихме за какво ли не. Като започнем с български филми (в София гледахме "От нищо нещо"), за язовири, за тока, който се получава от язовирите, за това колко по-малко е от този, който произвеждат АЕЦ. И разни такива интересни неща. После пак хапнахме, аз спинках малко следобяда. Времето беше много хубаво, много топличко. Просто супер. Жалко, че нямаше как да се попеча, но голяма работа, ще имам и други възможности. Като се стъмни пак цяла вечер приказки. И тогава аз взех едно генерално решение - ще се напия, за да мога да спя спокойно :). Така и направих. И май не сбърках, защото цяла нощ спах като къпана.