Защо кучките?

Нарекохме този блог кучките, защото вместо да си казваме "мило", "душичке", "муци"
или нещо друго ние си казваме кучки.
Всичко започна преди известно време :), дори не си спомням кога. Може би около 2000 - 2001 година. Някой каза, че сме големи кучки, но ние не се обидихме. Все пак представете си как звучи: едно 15-годишно момче нарича бившето си гадже и нейните приятелки кучки... Сигурно си е имал причина да го каже и сигурно не сме били особено мили, добри и дрън дрън с него, но... На 15 години сме били
След това всяка вечер в любимото ни заведение (сигурна съм, че е случайно или просто бармана много харесва тази песен) пускаха песента She's a bitch на Missy Elliott.
Така с времето започнахме да си казваме "Кучко". След това моето любимо (мисля, че тръгна от Вила) "Кучице", после "Джафи", а сега "Уаф". Уаф, защото кучето казва уаф уаф.
Т.е. "Kuchkite" не означава жени, на които не им пука от чуждото мнение; жени, които знаят какво искат и го получават или някакви други жени.

Хайде пак - Секса и града

Прочетох един пост на Мая Георгиева за SATC. Ще цитирам само едно изречение:

"Защо и ние, българските млади жени, живеещи в българската столица се идентифицираме с Миранда, Саманта, Кари и Шарлот?"

Такааааа:

1. Доколкото си спомням героините от сериала и филма бяха зрели 35-годишни жени, които понякога смятаха себе си за застаряващи.
2. Естествено, че всеки зрител (всъщност зрителка) се идентифицира с някоя от тях. В повечето случаи с всяка от тях в определени ситуации. Аз, също като Мая Георгиева, имам три близки приятелки. И ние сме си говорили за SATC и сме си казвали коя от нас на коя героиня прилича най-много. Дори съм си правила тестове от рода на "Кари, Саманта, Миранда или Шарлот? Коя си ти?" и подобни дрън дрън. В единия от тестовете бях Миранда, в другия Кари, а сигурно, ако си бях направила още два теста, щях да приличам и на Саманта, и на Шарлот.
3. И сега - колко млади или зрели българки в българската столица искат и могат да водят подобен начин на живот. Аз работя във вестник и мисля, че заплатите не са зле. Но мога да гарантирам, че колегите не могат да си купят Маноло Бланик само с тази заплата.
4. Не искам да пропускам да сравня Ню Йорк и София! Манхатън и София! Извинете ме, обичам си столицата, обичам си родината и не смятам, че е лошо място за живеене (не много лошо). Мисля също, че в малките градове може и да няма много развлечения, но в София има. ОБАЧЕ... може ли според вас един средно-статистически човек (не съм забелязала геройните да са особено специални и различни) например Миранда (адвокат) или Шарлот (галерист/съпруга) да живее така? За Кари бих могла да го разбера, защото е журналист, но от сруга страна не пише за това, което се случва. Пише си само за секса и отношенията й с мъжете и толкоз. Саманта също има причина по-често да е навън. Все пак има PR агенция.

И стига толкова с поста на г-жа/г-ца Георгиева.

Евала на сценаристката. Определено създаде един невероятен хит. Стана хит, когато пуснаха сериала по телевизият. Хит е и сега - на големия екран. Не мога само да си обясня защо са толкова интересни тези четири жени и техния личен живот? Защо "Отчаяни съпруги" не пожъна такъв успех? Аз нямам нищо против филма, много е приятен, отпускащ, освобождаващ от стреса. Дразни ме само как всички го възхваляват или плюят. Но всеки има право на мнение.

Ето, обяснявам как ме дразни тази мания по Секса и града, а аз самата допринасям за разрастването й :)

София, Виена и... метрото

Виена

София е един от най-неприятните градове за живеене в Европейския съюз. Виена пък е сред първите 3.
Днес докато чаках метрото си мислех точно за Виена. Погледнах разписанието на метрото в сайта на СКГТ. Пишеше, че в 16:29 трябва да мине влак и да ме откара до центъра. Веднага излетях, защото нямах много време. Когато стигнах до станцията с облекчение видях, че е 16:27. Погледнах преди колко време е минал последният влак на тази станция. Преди 2 минути!?!?! Моля?! Преди 2 минути?

София
А трябва да е минал преди 4. Поне според информацията, която дават от СКГТ.
До този момнт смятах, че метрото е най-точният градски транспорт в София. Няма задръствания, няма закъснения. Обаче НЕ!
По-късничко днес ще кача и няколко снимчици, с които да потвърдя думите си.
Такаааа. Още не съм приключила.
Седя си аз и се пуля срещу часовника и си мисля "Колко беше хубаво във Виена. Там не само не те карат да смяташ след колко време ще дойде следващият влак (ако знаеш на какъв интервал се движат), но и бяха много точни. По дяволите, там и трамваите бяха точни. А тук... уф, тук не могат дори да направят система, която да показва кога ще пристигне влака. Разбира се, защо да го правят като се предполага, че сме добре с математиката и можем сами да пресметнем кога ще дойде, ако знаем кога е тръгнал и на колко време върви. И там влаковете пътуваха на 10 минути само 5 сутринта, а през останалото време (в почивни дни) не съм чакала повече от 6 минути. А тук... ех, тук в пиковите часове се движат на 6 минути. Ужас!"
И докато си мисля всичко това поглеждам отново към часовника. Гледам и не вярвам нито на очите си, нито на ушите си. Влакът е тръгнал от станцията преди 7 минути!!!
Чакай, помисли... той трябва да е тук 6:45 минути, след като е тръгнал последния. Сигурна съм, че не греша. Не, по-добре да проверя... Проверявм... и съм права. Минутите стават 8... и чак на деветата долавям лек шум, виждам фарове... влакът пристига. Урааааа!
Обаче трябваше да е тук преди 6 минути, ако може да се вярва на разписанието в www.skgt-bg.com. На тях обаче май не може да вярва.
Най-точният транспорт в столицата се оказа по-неточен и от жена...

Часът е 16:32, а влакът е минал преди 6:22 минути. Според СКГТ той трябва да е минал преди 3 минути.

Пак според СКГТ между 16:00 и 19:00 часа влаковете се движат на 6:45 минути, а тук пише, че последният валк е минал от тук преди 7:40 минути.
Ето го и графикът:

Пет дни без цигари

Вече пети ден не съм пушила. Като изключим, че се разболях (май причината не е в отказването, освен ако цигарите не подсилват имунната система) и започнах да спортувам, което пък ми докара мускулна треска, се чувствам прекрасно.
Не знам как точно се получава, но изобщо не ми се пуши. Сещам се за цигарите, само когато съм ужасно ядосана. Но пушенето не ме успокоява. Мисля, че то по-скоро ми дава време (средно 5 минути за една цигара), за да си помисля малко и да си кажа "Ок, скъпа, ся що се ядосваш". Е, мога да си мисля това и без цигара.
Преди известно време (когато бях пушач) водех ожесточен спор на тема: "Трябва ли да бъде забранено тютюнопушенето на закрити обществени места". Естествено, съгласих се, че не може да се пуши навсякъде, но чак пък НИКЪДЕ  да не се пуши... Ужас, дискриминация, не може така и т.н. Обаче сега, като непушач, защитавам тезата, че не бива да сме толкова либерални по отношение на тютюнопушенето.
В закона за здравето пише:

"Чл. 56. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места, включително обществения транспорт, и закритите работни помещения.
(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на местата по ал. 1."

И много ясно си е казано в тази наредба къде може да се пуши:

"Чл. 3. Закритите обществени места, в които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони, са сградите, до които всяко лице има достъп - административни учреждения, места за настаняване и средства за подслон, залите за консумация на място в заведения за хранене и развлечения, лечебни и здравни заведения, спортни, търговски и други обекти, както и някои превозни средства на обществения транспорт.
Чл. 4. (1) Тютюнопушене в закритите обществени места по чл. 3 се допуска, при условие че се извършва в обособени зони.
(2) Обособена зона по смисъла на ал. 1 е:
1. специално предназначено затворено помещение, което има осигурена механична вентилация и трайна маркировка на вратата "Място за пушене";
2. част от територията на търговска зала на заведение за хранене и развлечение с по-малко от 60 места.
Чл. 5. (3) Не могат да се определят като места за пушене коридори, фоайета, стълбищни площадки и санитарно-хигиенни помещения."

Мда, обаче нещо не се получава при нас. Явно законът ни не толерира пушенето, но пък няма кой да спазва този закон. Т.е. всеки си пуши където когато и както му е удобно. Аз не си спомням някога да съм се качвала в маршрутка, чиито шофьор не пуши. Онзи ден дори ми се наложи да отворя прозореца, за да подишам малко въздух без тютюнев дим. Ако трябва да съм честна, малко ме беше страх да кажа на шофьора да изгаси цигарата, защото съм чувала за случаи, в които те просто ти казват "като не те кефи слизай". А аз много бързах за работа и не ми се искаше да слизам.
Сега ми се струва, че непушачите са дискриминирани. И това никак не ми харесва. Особено като се сетя колко много деца има, които пушат, само защото няма контрол. И как да има контрол, като тези, които трябва да контролират, не желаят да спазват правилата.

Спирам цигарките

От 74 часа не съм пушила

ужас

Отидох на опера и реших да откажа цигарите. След операта изпуших последната си цигара, дори не беше карелия

ужас

Както и да е, в 23:30 я изпуших. Все още не ми се струва чак толкова трудно да ги спреш, въпрек че доста пъти съм опитвала.

Имах неблагоразумието да запаля в 6-7 клас. Тогава пушех инцидентно, но все пак това беше началото. След това в девети клас трайно пропуших. И все повече и повече. Поне периодично сменях цигарите с малко по-неотровни. Така стиганах до карелия - беличката, най-лекичката, както й казват - планински въздух.

Не знам дали всеки предишен и неуспешен опит да ги откажа се проваляше, защото не исках да го правя или защото се страхувах, че ако наистина опитам ще се проваля... Мисля си, че просто на никой не му е приятно да се окаже, че не може да спре да пуши. Ако беше толкова лесно хората нямаше постоянно да обясняват колко е лесно и как просто не желаят да го правят. Ако беше толкова лсно, щяха просто да ги спрат.

Много неща изчетох за отказването на цигарите. И беше много странно - изключително и впечатляващо малко пушачи подкрепят себеподобни, които искат да ги спрат. Аз обаче си имам един непушач, който много ме подкрепя и много ми помага.

Най-трудно е, когато не си ангажиран. Днес е първият ми почивен ден откакто реших да ги отказвам. Изглеждаше много трудно преди да започна да пиша.

Аз съм на мнение, че физическата зависимост се преодолява много по-лесно отколкото психическата, макар да не съм чела нищо точно на тази тема. Все пак смятам, че имам няколко основни правила, които биха помогнали на пушачите, които искат да се откажат:

• намери си хоби, което да те занимава през свободното си време. Ужасно е в един момент да се окаже, че имаш твърде много време, през което да мислиш за цигари, пушене, дим, катран, никотин и всички други неща, които те карат да се чувстваш толкова добре;
• не излизай много често с пушачи (поне в началото). Изкушението е убийствено. Винаги, когато съм опитвала да ги откажа, съм се предавала в компанията на пушачи;
• дъвки, дъвки, дъвки и всякакви други неща за гризкане и дъвчене. Аз лично съм се насочила към солети, дървки и близалки. Не е зле, определено помага (мъничко);
• приятели, които те подкрепят. Без това определено няма как да се справиш. Няма нищо по-добро от човек, който вярва в теб. Някак си е по-трудно да предадеш и него/нея, и себе си;
• спорт. Всички знаят, че се напълнява след спирането на цигарите. Е, няма как да се избегне забавянето на метаболизма, но спортът може да е много полезен. Освен че няма да станеш 100 килца, ще запълниш част от свободното си време. Пък и цигарите не са особено полезни за белите ни дробчета. А спортът е. Т.е. чрез спорта хем ще имате по-малко време да мислите за цигари, хем ще си помогнете за възстановяването.
• когато решите да отказвате цигаите, тялото ви ще се почувства много по-добре още през първите 20 минути. Ето как:
  20 минути - кръвното налягане възстановява нормалните си стойности; пулсът се нормализира; температурата на ръцете и краката се увеличава до обичайната;
  8 часа - нивото на въглероден оксид в кръвта намалява; нивото на кислород в кръвта се възстановява; 24 часа - рискът от сърдечна атака намалява;
  48 часа - нервните краища започват да се възстановяват; увеличават се вкусовите и обонятелни способности; ходенето става по-лесно;
  2 седмици - 3 месеца - кръвообращението се подобрява; функцията на белите дробове се увеличава с 30%
  1-9 месеца - кашлицата, задъхването и недостигът на въздух изчезват; почистват се белите дробове, инфекциите намаляват;
  1 година - рискът от инфаркт е наполовина по-малък от този при пушачите.

Аз все още не спортувам, не съм си избрала хоби, но пък и не съм излизала с пушачи. За кръвното през първите 20 мин не знам- пих вино. Не съм наясно и с възстановяването на нервните ми краища, но вкусовите ми рецептори определено се държат мноооого зле. Дори ивиното не ми харесваше вчера. Нищо по-лошо от това. ЦЦЦ...
Относно виното - много хора казват, че не било хубаво да пиеш, защото може да прекалиш и да решиш да запалиш и цигарка. На мен не ми е проблем. Старая се да не прекалявам, пък и... :), когато ми съобщиха, че за известно време (една седмица) трябва да работя 6 дни в седмицата, имах нужда от една бърза глътчица :)
Ех, не знам как ще се справя, но ще споделям бъсещите си не/успехи. И повече успехи :)

Става дума за любов... или е опит за убийство!

ЛЮБОВ - същ.ж.р.
1. чувство на привързаност към някого или нещо; обич.
2. чувство на привързаност, симпатия, основана на полово влечение; сексуално привличане; страст.
3. (разг.) обръщение към човек, който е обект на такава привързаност.
4. склонност, влечение към нещо.
5. (сп.) нула, нулев резултат в някои игри, спортове.

Така се казва най-добрата постановка, която съм гледала през живота си. Всъщност е моноспектакъл на Параскева Джукелова. И наистина става дума за любов или опит за убийство. Една жена разказва за живота си с мъж, когото обича. Как са се запознали, как са решили да заживеят заедно и всеки малък недостатък, който премълчаваме. Става дума за тези малки недостатъци, които, след като премълчим и решим, че можем да приемем, се превръщат в ужасяващи навици, с които не можем да живеем. Става дума за маслото, което той оставя на масата. Този навик я побърква. Но след като замълчи първите три пъти вече е неудобно да му го каже. Става дума и за неговата котка, която тя мрази. Става дума за проблемите в ежедневието на двама души.
Народен театър "Иван Вазов"
Спектакълът се играе на: Сцена на IV етаж
Дати на представлението: 12 юни Четвъртък 19:30 часа
Цена на билетите: 6 лв.

Вторник вечер

Идеята на блога беше да запознаем "непросветените" с нашето скромно битие. Много съм разочарована, защото не виждам някой скоро да си е правил труда да ъпгрейдва инфото в блога. Много много лошо момичета. Несериозна работа, както се казва.
Но пък намерих снимки от някой и друг вторник. Вторник е специален ден, защото е запазен за нас - кучките. Всеки вторник (с изключение на празниците) се събираме в различно заведение в София.
Днес ще разкажа за едно поотминало събиране (дори не си спомням кога беше) в Лагуната на Христо Белчев. Бяхме само аз, Оля и Яна. Мястото много ми хареса, като изключим, че ужасно пързаля, ако си на токчета. Както и да е, Има градина - ужасяващо красива :), с много много. Точно там се бяхме настанили. Аз малко закъснях, защото бях на работа и когато пристигнах веднага се хванах за менюто, за да се погрижа за измъченото ми коремче. Доколкото си спомням нямаше нищо интересно с картофи (аз съм най-големият фен на картофите) и си поръчах аризонска салата. В нея има царевичка, шунка, краставички и доматчета. Обаче не ми донесоха . Пристигна една особена и екзотична за моя традиционен вкус салата. А именно:
Това е ориенталска салата и съдържа настъргане моркови и нарязани портокали. Представете си как се почувстах, когато, умирайки от глад, видях ТОВА!!! Ужас, ужас, ужас. И така хубавото заведение започна да не ми харесва съвсем, но хайде сега, ще преживея забавянето на желаната салата. Обаче... сервитьорката реши, че за съм си била поръчала това. Хм, не съм сигурна. Смени салатата. И слава богу, защото нямах намерение до оставя нещата така. И така продължихме да си се забавляваме:

Оля и блондитата :). Голям смях беше и със сметката, защото единствената тъмнокоса реши да ни остави да смятаме. Не знам за Янчето, но аз съм мнооооого зле с цифре, дори бих казала, че изпитвам някаква фобия към числа. Е, пообъркахме се достичка, докато опитвахме да платим, но не това беше най-лошо. Лошото беше сервитьорката. Иненада! Включила в сметката онова чудо на чудесата - ориенталска салата, след това я задраскала и ние се чешем по русите глави и се чудим какво става. Е, оправихме се и със сметчицата, но дамата, която ни обслужваше, явно е имала лош ден и реши да ни се скара :(. А ние просто не разбираме от математика. Затова аз никога вече няма да стъпя в това заведение (надявам се) и бях мноооого щастлива като си тръгвахме :)

Любими вицове за блондинки

От известно време аз съм малко русичка. И преди това си обичах вицовете за блондинки, но сега съм им още по-голям фен :). Нямам си работа и си чета разни смехориики за руси женички (странно, защо няма вицове за руси мъже?) и реших да споделя най-добрите (според моет оскромно мнение):

17 блондинки стоят пред един бар. Минава някакъв господин и ги пита:
- Вие какво чакате?
- Ами 18-тата, защото под 18 не пускат.

~~~

Една блондинка си купила кола и поканила приятелката си /също блондинка/ на пазар в града. След като приключили пазаруването, двете блондинки се отправили към колата, но се оказало, че вратите са заключени, а ключът виси на таблото. Момичетата прекарали няколко часа в неуспешни опити да отворят колата. Изведнъж едната от тях погледнала към небето и видяла приближаващи се облаци.
- Бързо, измисли нещо, защото идва буря, а аз забравих гюрука на колата отворен!

~~~

Блондинка спира с автомобила си на бензиностанция.
- Пич, какъв бензин имаш? - пита тя бензинджията.
- 95.- отговаря той.
- А стига бе! Нещо по-прясно няма ли - 98 или 2000?

Вървяла си една блондинка и стигнала до брега на една река. Погледнала и забелязала друга блондинка на отсрещния бряг. Първата се провикнала:
- Как мога да стигна до другия бряг?
Втората отговорила:
- Ама ти нали вече си на другия бряг!

~~~

Ето и един за мъже:
Един слепец си седи на бара и по едно време се провиква към бармана:
- Ей барман, искаш ли да чуеш един виц за блондинки?
В това време тоя дето седял до него тихо му казва:
- Глей кво мой човек, нека ти кажа нещо преди това. Бармана е рус, сервитьора и той. Аз съм 1.95м и имам черен колан по карате и също съм блодин. Борчето и ръгбиста до мен и те са руси. Сега все още ли ти се иска да разкажеш вица?
- Ха! Не и ако трябва да го обяснявам пет пъти!

~~~

Блондинка се качва в колата, тръгва и пуска радиото. От него се чува:
- Вие слушате радио FM плюс...
Блондинката изненадано:
- Егати, ама откъде ги знаят тия работи...

~~~

Блондинка и брюнетка се разхождат в парка. Брюнетката казва:
- Я, виж умряла птичка.
Блондинката поглежда към небето и казва:
- Къде е, къде е?

~~~

Знаете ли защо блондинките минават на пръсти покрай аптеката?
Защото ги е страх да не събудят приспивателните!

~~~

Две блондинки работели на строеж. Едната попитала:
- Забелязах, че вадиш гвоздеи от кутията с инструменти, оглеждаш ги и хвърляш някои от тях. Защо?
- Ами понякога вадя от кутията гвоздеи, които са към мен с остра си част - те са дефектни - нямат главичка. Ако гвоздеят е насочен с острото към къщата, значи е здрав.
- Колко си глупава! Гвоздеите, които сочат към теб не са дефектни! Те просто са за противоположната стена на къщата!

~~~

На автогарата някакъв дядо пита блондинка:
- Извинете, кога тръгва рейса за София?
- Не знам вижте на таблото, там пише.
- Ама аз съм неграмотен.
- Няма страшно, те и неграмотни возят.

~~~

Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши.
- Какво стана? - пита един от полицаите.
- Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво... За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката...
Полицаят:
- Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво.
Блондинката:
- Имаше елхичка! С очите си я видях!
В това време вторият полицай оглежда колата и крещи:
- Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото...

~~~

Две блондинки си говорят в кафенето на културни теми. Едната пита:
- Миличка, ти гледала ли си "Титаник"?
- О, да! Даже няколко пъти!
- Коя сцена ти хареса най-много?
- Оная дето бяха на кораба!

~~~

Какво значи кръв по монитора?
Блондинка се опитва да влезе в Интернет!

На палатка

Аз - Силвето, бях на палатка през няколкото почивни дни, които се събраха. Отидох за два дни на язовир Доспат. За съжаление, не се видяхме миналата седмица, надявам се, че тази ще се съберем :). И за съжаление, кучките не си падат много по палатките. Сигурна съм, че с тях щеше да е мнооооого по-забавно, но... какво да се прави.
Тръгнахме в петък по обяд от София с моя прекрасен приятел. Малко позаобиколихме през Благоевград - Гоце Делчев и от там все нагоре към Доспат. Нямам думи да опиша красотата, която видях. Едни зелени зелени поляни, ама страшно зелено. Тук-там беше разкопано - отглеждат картофи. Навсякъде горички, предимно иглолистни. Страхотен контраст се получаваше между тъмните дървета и светлите поляни. Лично за мен беше много интересно и, че във всяко населено място, дори да го няма на картата, има джамия. Ако не броим софийската, досега не бях виждала джамия. И винаги бях много подържани. Ужасно им завидях на мюсюлманите за това.
След дългото пътуване пристигнахме в Доспат (първата снимка). Там също си имаха джамия и строяха втора. Ако не се лъжа, втората ще бъде със стъклено минаре.

Това е джамията в Доспат.
Не се задържахме дълго в града. Тръгнахме към град Сърница, който се намира от другата страна на язовира. Обаче и до там не стигнахме :). Някъде по пътя свихме в ляво и опънахме палатката. Намерихме си много хубаво местенце - равничко и с прекрасна гледка към язовира. Започна малко да вали, но докато опънахме палатаката и спря. Добре че не валеше по време на престоя ни там. Малко след като се настанихме, слънцето залезе. Това беше невероятен зазлез, толкова красиво.
На тази снимка не се вижда, обаче имаше и много крави. Едни такива мили същастве, на които маи им бяхме много интересни. Като ни гледаха с големите тъжни очи сякаш казваха: "Какви сте вие? Не приличате много на нас. Дано да се позабавляваме заедно". И точно така стана.
Малко се разходихме около палатката, да поразгледаме. След това вечеряхме. Играхме малко карти, защото няма какво да се прави там, когато се стъмни. Пък и сезона е такъв, че не беше топличко. Трябва да се похваля, че аз бих :). Пихме много хубаво домашно вино. Жалко, че не го снимах - имаше нежероятен цвят, и на вкус си го биваше хихиих. И такааааа.... стана време за спинкане. Е, в София трудно мога да си легна по това време, но в планината е друго. Най-късно към 23:00 си тръгнахме, обаче аз не можех да заспя. Падам си по страшните филми и съм гледала ужаааасно много такива, в които туристите си лягат в планината и да не ви казвам какво им се случва :), пък и нали съм си страхливка. А кравите - изключително безстрашни - разхождат се около палатката и изобщо не им пука, че има хора в нея. Шумолят си и си ме плашат. И така, с един нож в ръка се мъчих да заспя, докато накрая успях.
Обаче... сутринта ме буди странен шум. Имаше някой до палатката и шумоляха найлоновите торбички, в които бяхме оставили храна. Аз ставам и с ужас в очите (обаче не издавам никакъв звук) бутам приятеля ми, който спи като бебе. Стана той развика се, за да уплаши кравите, а на мен сигурно ми побеля половината коса. Оказа се, че една кравичка искала да опита от хубавия ни мек хляб. Нарекохме нашата "съседка" Венетка - като героинята (биволица) от филма "От нищо нещо". После много се смяхме на тази случка. А Венетка изобщо не се страхуваше, срамуваше или притесняваше от нас. Аз, разбира се, трябваше да се снимам с нея. Кога друг път ще имам тази възможност. И ето ни двете с Венетка. Аз пак съм застанала откъм слънцето и не се виждам, ама нищо :).
След като така ни се вдигна адреналина и аз абсолютно не можех да заспя, хапнахме и решихме д атръгнем към Сърница. Първо не искахме да ходим по асфалтирания път, но до язовира беше много влажно и трябваше само в краката да си гледаме. Затова си повървяхме по асфалтирания. И изобщо не съжаляваме. Природата е изумителна.
Много хубави полянки и, разбира се, крави. Язовира също е много красив. Толкова е чист, а водата е почти кристална, повечето от боклуците бяха просто клони. И самите полянки бяха доста чисти. Рядко се срещаха места, където туристи са палили огън и са си зарязали бутилки от бира или сокче или пък сметанка за кафе, или пък ваучер на мтел за 5 лева (много ме впечатлиха последните две :)). Намираха се и други туристи ентусиасти, но те бяха с каравани. Общо взето май ние си бяхме единствените луди да ходим на палатка по това време на годината.
Ето и една снимчица на язовира.
Когато стигнахме до Сърница, се поразходихме малко там, пазарувахме - храна :), и обратно към "дома". А по пътя (и в двете посоки) си говорихме за какво ли не. Като започнем с български филми (в София гледахме "От нищо нещо"), за язовири, за тока, който се получава от язовирите, за това колко по-малко е от този, който произвеждат АЕЦ. И разни такива интересни неща. После пак хапнахме, аз спинках малко следобяда. Времето беше много хубаво, много топличко. Просто супер. Жалко, че нямаше как да се попеча, но голяма работа, ще имам и други възможности. Като се стъмни пак цяла вечер приказки. И тогава аз взех едно генерално решение - ще се напия, за да мога да спя спокойно :). Така и направих. И май не сбърках, защото цяла нощ спах като къпана.

Хайде малко и за нас

Кой сме ние? Е, как кой - Яна, Зори, Марина, Цецка, Оля, Вилина и Аз.
Всичко започна много много отдавна. Аз лично не си спомням годината, очаквам някой да ми помогне. Беше обаче около 9-ти клас, което значи... около 2000 г. Каква хубава година да се запознаем, а :P
С Янчето, Оля и Цецка се познаваме от преди това. Съмнявам се обаче, че някоя знае точна дата. С Цецка знам, че сме били в една детска ясла, с Оля имам снимка, на която съм видимо около 3-годишна :), а с Яна се познаваме от основното училище.
Играехме си на кукли, скачахме на ластик пред блока и разни такива неща, докато не влязохме в гимназията. Тогава малко се поразредиха нашите срещи, но както се казва, краставите магарета и през девет баира се надушват. ХИХИХИИХИ
Тогава започнахме да ходим на кафе - В ЦЕНТЪРА :P
Именно в едно такова се запознахме. Аз си чаках приятелките да се върнат от училище и ходехме да пием кафенце във Фламингото. И един слънчев следобяд се запознахме с Вила и Зори. Те си седяха двете на една маса, ние си седяхме трите на друга маса и нямаше никой друг освен нас. И нали не ни е малък градът ;) случайно се оказа, че Цецка и Вилина са съученички. И така. Седнаха те при нас, пък се оказаха и готини :) ...
След време по различни причини невинаги бяхме заедно, но така пък си липсвахме повече.
С две думи - така се събрахме преди около 8 години и още не сме си омръзнали

Добре дошли при... кучкитеееее

Решихме да създадем този блог, специално за всички наши приятели, с които нямаме възможност да се виждаме достатъчно често, и за тези, които по една или друга причина са решили да напуснат милата родина. Целта е именно вие да знаете повече за нас, как сме, с какво се занимаваме, как се забавляваме и разни други такива неща :).
Възнамеряваме да пишем минимум веднъж седмично и да ви показваме снимки от моментите, които прекарваме заедно.
За момента е трядиция да се срещаме всеки вторник, но за съжаление не всички сме в София :( и няма как да се съберем като в доброто старо време.
Освен актуалната информация, мислим и да ви зарадваме с малко архивни снимчици и забавните истории, които сме преживели.