Пет дни без цигари

Вече пети ден не съм пушила. Като изключим, че се разболях (май причината не е в отказването, освен ако цигарите не подсилват имунната система) и започнах да спортувам, което пък ми докара мускулна треска, се чувствам прекрасно.
Не знам как точно се получава, но изобщо не ми се пуши. Сещам се за цигарите, само когато съм ужасно ядосана. Но пушенето не ме успокоява. Мисля, че то по-скоро ми дава време (средно 5 минути за една цигара), за да си помисля малко и да си кажа "Ок, скъпа, ся що се ядосваш". Е, мога да си мисля това и без цигара.
Преди известно време (когато бях пушач) водех ожесточен спор на тема: "Трябва ли да бъде забранено тютюнопушенето на закрити обществени места". Естествено, съгласих се, че не може да се пуши навсякъде, но чак пък НИКЪДЕ  да не се пуши... Ужас, дискриминация, не може така и т.н. Обаче сега, като непушач, защитавам тезата, че не бива да сме толкова либерални по отношение на тютюнопушенето.
В закона за здравето пише:

"Чл. 56. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места, включително обществения транспорт, и закритите работни помещения.
(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на местата по ал. 1."

И много ясно си е казано в тази наредба къде може да се пуши:

"Чл. 3. Закритите обществени места, в които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони, са сградите, до които всяко лице има достъп - административни учреждения, места за настаняване и средства за подслон, залите за консумация на място в заведения за хранене и развлечения, лечебни и здравни заведения, спортни, търговски и други обекти, както и някои превозни средства на обществения транспорт.
Чл. 4. (1) Тютюнопушене в закритите обществени места по чл. 3 се допуска, при условие че се извършва в обособени зони.
(2) Обособена зона по смисъла на ал. 1 е:
1. специално предназначено затворено помещение, което има осигурена механична вентилация и трайна маркировка на вратата "Място за пушене";
2. част от територията на търговска зала на заведение за хранене и развлечение с по-малко от 60 места.
Чл. 5. (3) Не могат да се определят като места за пушене коридори, фоайета, стълбищни площадки и санитарно-хигиенни помещения."

Мда, обаче нещо не се получава при нас. Явно законът ни не толерира пушенето, но пък няма кой да спазва този закон. Т.е. всеки си пуши където когато и както му е удобно. Аз не си спомням някога да съм се качвала в маршрутка, чиито шофьор не пуши. Онзи ден дори ми се наложи да отворя прозореца, за да подишам малко въздух без тютюнев дим. Ако трябва да съм честна, малко ме беше страх да кажа на шофьора да изгаси цигарата, защото съм чувала за случаи, в които те просто ти казват "като не те кефи слизай". А аз много бързах за работа и не ми се искаше да слизам.
Сега ми се струва, че непушачите са дискриминирани. И това никак не ми харесва. Особено като се сетя колко много деца има, които пушат, само защото няма контрол. И как да има контрол, като тези, които трябва да контролират, не желаят да спазват правилата.