Вторник вечер

Идеята на блога беше да запознаем "непросветените" с нашето скромно битие. Много съм разочарована, защото не виждам някой скоро да си е правил труда да ъпгрейдва инфото в блога. Много много лошо момичета. Несериозна работа, както се казва.
Но пък намерих снимки от някой и друг вторник. Вторник е специален ден, защото е запазен за нас - кучките. Всеки вторник (с изключение на празниците) се събираме в различно заведение в София.
Днес ще разкажа за едно поотминало събиране (дори не си спомням кога беше) в Лагуната на Христо Белчев. Бяхме само аз, Оля и Яна. Мястото много ми хареса, като изключим, че ужасно пързаля, ако си на токчета. Както и да е, Има градина - ужасяващо красива :), с много много. Точно там се бяхме настанили. Аз малко закъснях, защото бях на работа и когато пристигнах веднага се хванах за менюто, за да се погрижа за измъченото ми коремче. Доколкото си спомням нямаше нищо интересно с картофи (аз съм най-големият фен на картофите) и си поръчах аризонска салата. В нея има царевичка, шунка, краставички и доматчета. Обаче не ми донесоха . Пристигна една особена и екзотична за моя традиционен вкус салата. А именно:
Това е ориенталска салата и съдържа настъргане моркови и нарязани портокали. Представете си как се почувстах, когато, умирайки от глад, видях ТОВА!!! Ужас, ужас, ужас. И така хубавото заведение започна да не ми харесва съвсем, но хайде сега, ще преживея забавянето на желаната салата. Обаче... сервитьорката реши, че за съм си била поръчала това. Хм, не съм сигурна. Смени салатата. И слава богу, защото нямах намерение до оставя нещата така. И така продължихме да си се забавляваме:

Оля и блондитата :). Голям смях беше и със сметката, защото единствената тъмнокоса реши да ни остави да смятаме. Не знам за Янчето, но аз съм мнооооого зле с цифре, дори бих казала, че изпитвам някаква фобия към числа. Е, пообъркахме се достичка, докато опитвахме да платим, но не това беше най-лошо. Лошото беше сервитьорката. Иненада! Включила в сметката онова чудо на чудесата - ориенталска салата, след това я задраскала и ние се чешем по русите глави и се чудим какво става. Е, оправихме се и със сметчицата, но дамата, която ни обслужваше, явно е имала лош ден и реши да ни се скара :(. А ние просто не разбираме от математика. Затова аз никога вече няма да стъпя в това заведение (надявам се) и бях мноооого щастлива като си тръгвахме :)